втрещèн, -а, -о, прил. Който стои неподвижен с вторачени от ужас или изненада очи; вцепенен. Дебрянски остана като втрещен от тая неочаквана вест. Вазов. И чучур червен / бликна и затече, а Кочо втрещен / погледна детето. То плачеше клето! Вазов.