|
вторàчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от вторача. Очите му бяха вторачени в смъртния образ на Лалка. Вазов. 2. Като прил. За поглед — съсредоточен, впит, вперен. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва с вторачен поглед. Елин Пелин.
|