втрèнчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от втренча. 2. Като прил. За поглед, очи — вперен, впит, съсредоточен. Той дълго стоя там с подпряна на длан глава, с очи, втренчени неподвижно в тъмнината. Елин Пелин.