|
втрещя̀вам се, -аш се, несв.; втрещя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Оставам неподвижен с втренчени, вперени в нещо очи; вцепенявам се. Човекът се втрещи от тоя вик и застана като вцепенен зад вратата. Елин Пелин. Болярите, които му остаяха още верни, се смаяха, втрещиха се. Вазов.
|