|
втръ̀свам, -аш, несв.; втръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам противен; дотягам, омръзвам. Едно и също ядене втръсва. Втръсва ми от лекарства. втръсвам се, втръсна се непрех. Християнин съм смирен и прост / и постил съм през цял живот, / но, бога ми, на тоз народ / се втръсна, братко мой, от пост. Смирненски.
|