въвѝрам, -аш, несв.; въврà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. въвря̀л, -а, -о, мн. въврèли, прич. мин. страд. въвря̀н, -а, -о, мн. въврèни, св., прех. Пъхам, вмъквам нещо в друго; втиквам, вкарвам, завирам. Гъските хладнокръвие стоят на един крак, пощят се и въвират си главите под крилата. Каравелов. Той се ослушва една-две минути, па въвря ключа и бутна вратата. Вазов. въвирам се, въвра се възвр. □ Въвирам в очи (остар.) — натрапвам, налагам на вниманието. Въвирам под носа нещо някому (остар.) — поднасям съвсем близо нещо някому. При всяка нова чаша, която Петър му въвираше пълна под носа, той казваше: Стига, брате. Елин Пелин. Въвирам си носа (остар.) — намесвам се без нужда.
|