възцаря̀вам, -аш, несв.; възцаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Въдворявам, установявам. И когато сетний камък на обгърнатия в пламък / и разплуха древен замък се отрони в пепелта, / вий слезнете от конете и земята целунете — / възцарете вечна обич, вечна правда над света. Смирненски.
|