въ̀дица ж. 1. Рибарски уред — метална кукичка със заострен край, прикачена с връв на дълъг прът. Вълна вълните с шум преваря, / а на брега ронлив, / отпуснал въдица, рибаря / се взира мълчалив. П. П. Славейков. Бае Ради и Трендафилчо Жълтия седят с въдици в ръце и ловят риба. Елин Пелин. 2. Кукичката на тоя уред. Купих си една дузина въдици. □ Глътвам въдицата (разг.) — увличам се, влюбвам се. И всякога, когато почваше да говори за нея, другарите му казваха: „Даскале, ти си глътнал въдицата“. Елин Пелин. Хващам се на въдицата (разг.) — бивам измамен, подведен.
|