въжè, мн. въжèта и (събир.) въжà, ср. Заедно усукани върви или метални жици. На стожера завързано въже, / на въжето привързани три коня. П. П. Славейков. По телените въжета потеглиха малките вагонетки, пълни с руда. А. Каралийчев. В къщата на обесения за въже не се говори. Погов. Корабно въже. || Прен. Бесилка. И приятелят му загина на въжето. Вазов. □ Играя на въже (разг.) — хитрувам, мамя, лъжа. Окачвам някому въжето (образ.) — обесвам някого. От кол и въже (разг.) — за сган, сбирщина от обществено вредни люде. Да ти събера аз тебе ония ми ти синковци от кол и въже. Ал. Константинов.
|