въз предл. Диал. 1. За означаване на място — отгоре на, върху, връз, над. След малко четворицата легнаха на одъра въз една рогозка. Вазов. Той бе кръстосал крак въз крак. Елин Пелин. 2. За означаване, че действието е отправено срещу нещо или някого. Две силни манастирски псета се хвърлиха въз нощния гост. Вазов. Дъжд обидни думи полетяха въз оратора. Вазов. 3. За означаване на посока; нагоре по. Но не тръгвам надоле към лелини Радини, а поемам въз реката. Влайков. 4. За показване последователност или струпване при множество; върху. И селяните един въз други се заредиха да му хващат ръката. Вазов. □ Въз основа на нещо (книж.) — на основание на нещо.
|