възбỳден, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от възбудя. 2. Като прил. — който се намира в състояние на възбуда; раздразнен, развълнуван, оживен. Възбуденото му въображение рисуваше страшни и приказни картини. Влайков.