възвѝрам, -аш, несв.; възвря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. възвря̀л, -а, -о, мн. възврèли, св., непрех. Започвам да вря; кипвам. В кръчмата стана толкоз тихо, че ясно се чу как водата в гюма възвира изтънко, звънливо, като че запя. Йовков.
|