възвѝшеност, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от възвѝшен.
възвишèност, -ттà, ж. Рядко. Възвишение. Къде изгрев слънце, като се изкачиха на една възвишеност, обърнаха се да видят идат ли бежанци отзад. Вазов.