възглàвница ж. Платнена торба, напълнена с вълна, памук, пух и под., която служи за подлагане под главата при спане или за сядане. Като ги снабдиха и с топла постелка, завивка и възглавница, оттеглиха се в спалнята си. Вазов. Стояница даде шарени възглавници на Тотка и на баба ѝ. Покани ги да седнат. Елин Пелин.
|