въздѝгам, -аш. несв.; въздѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въздѝгнат, св., прех. Рядко. 1. Издигам, възвисявам. Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът, един праг на Стара планина, която с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки. Вазов. || Хваля, превъзнасям. Не съм от ония, които имат навик да въздигат миналото. Вазов. 2. Издигам, построявам. Въздигам паметник. □ Въздигам в култ — прекланям се пред нещо, боготворя го. въздигам се, въздигна се непрех.
|