въздỳшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се състои от въздух. Въздушна струя. Въздушно пространство. 2. Който става, действа или се намира във въздуха. Въздушни съобщения. Въздушни сили. Въздушна поща. Въздушен бой. Въздушно нападение. 3. Техн. Който действа със сгъстен или разреден въздух; пневматичен. Въздушна спирачка. 4. Прен. Лек, ефирен, прозрачен. Въздушна материя. □ Въздушен чук (техн.) — тежък автоматичен чук, който действа посредством сгъстен въздух. Въздушна тревога — сигнал за тревога при въздушно нападение. Градя (издигам) въздушни кули — създавам си нереални, неосъществими мечти, планове.
|