въздъ̀ржам, -аш, несв.; въздържà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Попречвам някому да извърши нещо; възпирам, задържам. Въздържа го свян някакъв или нещо друго. Влайков. Имаше един, гдето ще им дойде дохаки на всички, ама нещо го спираше, нещо го въздържаше от него. Влайков. Въздържам гнева си.
|