въздъ̀ржам се, -аш се, несв.; въздържà се, -ѝш се, мин. св. -àх се, св., непрех. Възпирам се от известна постъпка, действие; не давам воля на чувствата, страстите си. Идеше ми, като стигна там, да взема сърпа та да ѝ го забода в сърцето, па се въздържах. Влайков. Въздържам се от гласуване. Въздържам се от пиене, пушене и пр.
|