въздъ̀х, мн. няма, м. Поет. Въздишка. И сал понякога откъсва се въздъх / из глъбините на сърцето ми самотно. П. П. Славейков. И в всеки девствен въздъх на душата / сълза от светла скръб проляна свети. Дебелянов.