|
въ̀зел1, мн. въ̀зли, въ̀зела (сл. ч.), м. 1. Вързано място на конец, връв, кърпа и под. Той напрегна усилия да развърже и последния възел. Влайков. Шибна кобилата с вървения си бич, с много възли на края. Вазов. Опашките (на конете) са изплетени и вързани на възел. Йовков. || Място на кърпа, където е завързано нещо. Извади из пазвата си един голям възел, развърза го и изсипа на чергата куп злато, сребро и драгоценна камъни. Вазов. Тя развърза един възел — светнаха златни пари. Йовков. 2. Прен. Място, където се събират или кръстосват съобщителни линии, канали, планински вериги и др. Железопътен възел. Съобщителен възел. Планински възел. □ Гордиев възел — заплетен и мъчноразрешим въпрос.
въ̀зел2, мн. въ̀зли, въ̀зела и въ̀зла (сл. ч.), м. Спец. Морска мярка за дължина, равна на 1852 метра, с която се определя скоростта на кораб. Нашият параход вземаше 23 морски възла в час. Г. Велев.
|