възкàчвам, -аш, несв.; възкачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Възсядам, яхвам. Послуша я добър юнак, / та възкачи добра коня. Нар. пес. □ Възкачвам някого на престола (книж.) — възцарявам го.