въ̀зклик, мн. -ци, м. Поет. Търж. Възглас, възклицание. Радостен възклик от другата страна: — надвихме, надвихме! Влайков. „Ний идеме помощ на теб да дадем! / Ний дойдохме тука за теб да умрем — / за теб да умрем!“ / На техния възклик бе залпът ответ. П. П. Славейков.
|