възклѝквам, -аш, несв.; възклѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Надавам вик; извиквам. Нека затова всички да възкликнем: да живее свободата! Влайков. Какво правите, господин поручик! — възкликна почти уплашено Нейков — нали снощи ви предупредих. Вежинов.
|