възкръ̀свам, -аш, несв.; възкръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Рел. Ставам отново жив, оживявам. 2. Прен. Възраждам се за нов живот. И ето дойде ден — и с тоя ден живот! / Възкръсна днеска пак един умрял народ! П. П. Славейков. Пред погледа възкръсват, минуват като живи / ред образи и скъпи и близки на душата. Яворов. Образът на милото дете / ... / в спомена възкръсва чист и драг. Дебелянов. Възкръсват в душата надежди погребани. Смирненски.
|