възлѝзам, -аш, несв.; възля̀за, възлèзеш, мин. св. възля̀зох, прич. мин. св. деят. възля̀зъл, -зла, -зло, мн. възлèзли, св., непрех. 1. Вървя нагоре; изкачвам се. Пътят възлезе по билото на хълма. Хар. Русев. 2. Достигам до определен брой, наброявам. Възлизахме на около двесте души. Величков. Сметката възлезе над сто лева.
|