възлю̀бен, -а, -о, прил. 1. Силно обичан, любим. Аз не съм възлюбена и близка, / ни чакана от някого, ни звана. Багряна. 2. Като същ. възлюбен м., възлюбена ж. — любим човек. Броди по света да търси своята възлюбена. П. П. Славейков.