възля̀гам се, -аш се, несв.; възлèгна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. Лягам на едната си страна, опрян на лакът или на друго нещо; полягам. Като пуснеше воловете да пасат, обичаше той да се възлегне въз някой слог. Влайков.