възмечтàвам, -аш, несв.; възмечтàя, -àеш, мин. св. възмечтàх, св., прех. Поет. Рядко. Отдавам се на мечти. Безумецът (Бетовен) дали не възмечтава / да заглуши светът — и нов закон / да тури за хармонията той. П. П. Славейков.