възмъжàл, -а, -ο. 1. Прич. мин. св. деят. от възмъжея. Ти си вече възмъжал. И какъв юначага изглеждаш! Влайков. 2. Като прил. — който е достигнал зрелост, станал възрастен. Наместо предишното голобрадо момче сега се яви заякнал и възмъжал левент. Йовков.
|