възпѝрам, -аш, несв.; възпрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. възпря̀л, -а, -о, мн. възпрèли, прич. мин. страд. възпря̀н, -а, -о, мн. възпрèни, св., прех. 1. Спирам за малко движението на нещо; задържам. Еньо отправя кончето към колата. Снаха му Иваница възпира колата. Елин Пелин. 2. Прен. Спирам, задържам някого. Хем му се ще да намери къщата на брат си, хем нещо го възпира, нещо тежи на гърдите му. Караславов. възпирам се, възпра се непрех. Когато да излезе от телената ограда, той се възпря, помисли нещо и бързо се върна. Елин Пелин.
|