възпрàвям, -яш, несв.; възпрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Поставям предмет да стои прав, опрян о нещо; изправям. Щом влезе, свали чепкена и го сложи в един кът, а тоягата си възправи въз стената. Влайков.