възприемчѝв, -а, -о, прил. Който лесно възприема (в 1 знач.); схватлив. Тя си спомняше времето на своето учителстване, когато любеше тия руси главички, тъй възприемчиви на всяко ново понятие. Вазов. Възприемчив ум.