възразя̀вам, -аш, несв.; възразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Правя възражение. Не ми възразявай, чакай! Вазов. Полковникът никога не възразяваше на своя приятел, дори и да не се съгласяваше с него. Хар. Русев.