въ̀зрастен, -стна, -стно, мн. -стни, прил. 1. Който е в зряла или напреднала възраст; немлад. Годеникът беше възрастен, близо четиридесетгодишен човек. Йовков. 2. Като същ. мн. възрастни — лица в зряла или напреднала възраст. Възрастните не ядяха — гледаха да има за нас, децата. Кр. Григоров.
|