възрѝвам, -аш, несв.; възрѝя, -ѝеш, мин. св. възрѝх, прич. мин. страд. възрѝт, св., прех. Диал. Окопавам лозе, царевица и др. Тъкмо в това време влезе кака му Цанка. Тя ще възрива заран техния кукуруз. Влайков.