възтòржен, -а, -о, прил. 1. Който изразява възторг; възхитителен. Дълго той чува чучулигата, а песента ѝ сякаш капе на капки, възторжена, вдъхновена. Йовков. Възторжени овации. 2. Който е обзет от възторг; въодушевен. Възторжена публика.