въ̀зтъ̀мен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Разг. Не много тъмен, не съвсем тъмен. Тяхната къща е нисичка и собата им възтъмна. Влайков. Беше голям вълк с възтъмна козина. Йовков.