възхитѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който предизвиква възхищение, възторг; очарователен, прелестен, прекрасен, омаен, пленителен. Заслепително бялата покривка на Витоша блести ярко в чистите висини на небето, под заслепителното осветление на слънцето. Възхитителна е тогава Витоша. Вазов.
|