въ̀зчèрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. Не много черен; черничък. От ален (фесът) е станал ясночервен, после тъмночервен, после възчерен. Вазов. Лицето ѝ беше възчерно, пълничко. Йовков.