въз-. 1. Като глаголна представка — за означаване на: а) насочване на действието нагоре, напр. въздигам, възнасям, възвеличавам, възпявам; б) започване на някое действие, напр. възненавиждам, възвирам, възбунтувам се; в) ново започване, възобновяване на някое действие, напр. възпроизвеждам, възвръщам. 2. Като представка към прилагателни и наречия — за означаване на по-слаба степен на някакво качество, напр. възкисел, възрус, възслаб, възтопло.
|