вълк, вълкъ̀т, вълкà, мн. въ̀лци, въ̀лка (сл. ч.), м. Хищно животно от рода на кучетата. Lupus canis. Гарвана грачи грозно, зловещо, / псета и вълци вият в полето. / ... / Зимата пее свойта зла песен. Ботев. Гладен като вълк. Глутница вълци. □ Вълкът козината си мени, а нрава си не променя (послов.) — вродени навици не се променят. И вълкът сит, и агнето цяло (послов.) — и двете страни задоволени. Морски вълк — опитен моряк. Колкото до рибаря, тоя стар морски вълк по свой опит знаеше вкуса на всяка служба, в която има опасност и вечен риск. Йовков. Стар вълк (разг.) — опитен, обигран човек.
|