вълшèбство, мн. -а, ср. Книж. 1. Магьосничество; магия. В песнята се сила пази / и вълшебство, / ... / песнята е дар небесни, / чудо върши над сърцата; / някога Орфей чрез песни / в звяра будил доброта. Вазов. 2. Прен. Очарование, обаяние. И с някакво странно вълшебство / звучи: — Свобода! — Свобода! Вапцаров.
|