вън нареч. 1. За означаване на място, което се намира отвъд, зад пределите на нещо. Противоп. вътре. Когато Тачката и Гроздан тръгнаха да си отиват, вън беше видело като денем. Йовков. 2. При изразяване на заповед — Махни се! Излез! Втурна се един от прислугата... — Марш! Вън! Да дойде скоро съдържателят. Елин Пелин. □ Вън от нещо (остар.) — независимо от нещо, освен. Вън от обстоятелството, че се винеше погрешно баща ми вместо мене, всичко друго беше известно до най-малките подробности на властите. Величков. Всички познаваха буйния нрав и отмъстителността на Гроздана и, вън от решението на съда, предвиждаха и друг един край. Йовков. Вън от себе си съм (излизам) (разг.) — преставам да се владея, ядосвам се силно.
|