въ̀ншен, -шна, -тно, мн. -шни, прил. 1. Който се намира отвън. Противоп. вътрешен. Той се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост. Вазов. Външна врата. Външна украса. || Прен. Който се вижда отвън. Външен вид. Външна страна на въпроса. 2. Чужд, не свой. Вход за външни лица строго забранен. □ Външна политика — политика по отношение на другите държави. Външна търговия — търговия с чужди държави. Външно лекарство—лекарство, което не се поглъща.
|