въображèние, мн. -я, ср. 1. Само ед. Способност мислено да се представят или създават образи; фантазия. Възбуденото ми въображение рисуваше страшни и приказни картини. Влайков. 2. Рядко. Нещо измислено, недействително. Ти право каза, че ти се чини: ни алея, ни столче не се види. Едно въображение. Вазов.
|