въобразя̀вам си, -аш си, несв.; въобразя̀ си, -ѝш си, мин. св. -ѝх си, св., прех. Мислено си представям нещо. Два часа вървях по левия висок бряг и два часа бях зрител на най-разкошните и живописни картини, каквито човек може да си въобрази. Вазов. || Втълпявам си, внушавам си. Той си въобразява, че е поет.
|