въоръжèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от въоръжа. 2. Като прил. — а) Който е снабден с оръжие. Въоръжена стража. б) В който се употребява оръжие. Въоръжена борба. Въоръжено въстание. Въоръжена схватка. □ Въоръжен неутралитет (полит.) —ненамеса във война при пълна бойна готовност. Въоръжени сили (книж.)— целокупна войска на една държава.
|