въплътèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от въплътя. 2. Като прил. — а) Който е придобил плът. Едно време, когато съдбата искаше да тури едно кърваво петно в историята на человечеството, тя провеждаше някой зъл и страшен гений, въплътен в някой Тамерлан. Вазов. б) Прен. Който е осъществен, станал действителност. Но трижди пo-щастлив и пo-блажен е / тоз, който свършва жизнений си път / и вижда, във живота въплътени, / мечтите си победно да блестят! Д. Полянов.
|