вървèж м. 1. Движение в някаква посока; вървене, ходене, ход. Конят с мъка вече крачеше, уморен от предишния вървеж. Вазов. Влакът взе да забавя вървежа си. Вазов. Като ядеш си бърз, ленив си на вървеж. Ив. Д. Шишманов. 2. Начин на ходене; походка. По вървежа и по правата ѝ снага се познавало колко Албена е хубава. Йовков. 3. Прен. Протичане, развитие, ход. Често той понаднича и в класното отделение, за да контролира вървежа на образователното дело в градеца. Вазов.
|