върволѝца ж. Редица живи същества или други предмети, които се движат, вървят едни след други. По пътя, зад музиката, се точи дълга човешка върволица. Л. Стоянов. Напред вървеше бяла върволица волове и зад тях нещо огромно и черно. Йовков. Върволици файтони, кабриолети летяха из главната алея. Вазов. Животът! Страшна върволица /. от изпитания и беди. Вазов.
|